Район „Подуяне“ е трети по големина в Столична община. Археологическите останки и тракийските надгробни могили в землището на старото село Подуяне показват, че селището e съществувало от праисторическо време. Това се потвърждава и от направените през 1984 година разкопки в центъра на квартала, когато e открито праисторическо селище отпреди 5-6 хиляди години. Като славянско селище със сигурност може да се каже, че Подуяне е съществувало още през Втората българска държава. Най-ранните писмени сведения се намират в турските данъчни регистри от периода 1447-1480 година.

Подуянци се занимавали главно със земеделие и скотовъдство. Голямо значение имало „Орханийско шосе” (сега „Ботевградско шосе”), което било оживено още през турско време. Кръстопътното положение е причина за един по-бурен живот.

Подуянци винаги са се славили със своята революционна дейност. Не случайно Васил Левски, когато идвал в София, представяйки се за търговец, пренощувал в къщата на Димитър Данев (в началото на ул. „Черковна“). Съществува предание, че Левски е основал таен революционен комитет в „Подуяне”.

След Освобождението, през 1880 година, село Подуяне е имало 335 души население, а през 1887 г. – 500 души. Новата столица на княжеството започнала да се разраства и като най-близко село до нея Подуяне е едно от първите присъединили се с Указ N 1118 от 16.03.1881 година. Тогавашният подуянски кмет Стоян Величков, предал на Софийската община неброени парите в дисаги, натоварени на магаре. Присъединяването на Подуяне към столицата имало фискален (финансов) характер, тъй като жителите имали много добитък и в селото ставал голям пазар. Столична община искала да получава данъците, таксите, бериите и прочие, с които се облагали скотовъдците.

След Първата световна война, когато идват заселниците от различни краища на страната, заселват нови големи части от подуянското землище (днешните „Хаджи Димитър“, „Стефан Караджа“ и кв. „ Левски“).

Градските нрави са проникнали най-напред сред подуянските шопи. Въпреки това до Балканската война в Подуяне са носили своите китни шопски дрехи, а дълги години след нея са се играли вити хора пред черквата.

Снимки: Марио Младенов / СО – Район „Подуяне“